«Икономиката никога не е била наука – и сега е

 

«Икономиката в никакъв случай не е била просвета – и в този момент е дори още по-малко, в сравнение с преди няколко години.»

Пол А. Самюелсън (1915-2009) [1]

 

С огорчение предизвестявам залегналите над учебниците по финанси, че голям дял в тези четива е най-вероятно погрешен и подвеждащ. Той е отражение на един удобен свят, с който бяхме привикнали и където живеехме до дни. Този свят бе взривен и към този момент го няма. Най-вероятно в никакъв случай не го е имало, очевидно е бил е артикул на

 

илюзии и сляпа религия

 

сякаш в правила и аксиоми, а в действителност канони, изповядвани от финансистите по целия свят. Вчерашният финансов свят, светла му памет, беше “игра по правила ”. Объркани правила, непоследователни и надалеч от това, което с ръка на сърцето бихме нарекли “справедливо ”, камо ли “равноправно ”. Но с чиста съвест можехме да се закълнем в неговото знак верую: “вярвам във върховенството на правото ”. Вярвам в свещената и неприкосновена частна благосъстоятелност, която никой не може да ми отнеме, нито да ме възпре да употребявам с изключение на с решение на съд, взето “по законите на страната ” (by the law of the land) “по подобаващ легален ред ” (by due process of law), както дават обещание Магна Харта (1215 година, уговорка 39) и бащите създатели в Конституцията на Съединени американски щати. Вярвам в античната и честна международна банкова система, на която мога да доверя парите си. Вярвам в светия най-нов Бретънуудски завет, че всички централни банки имат върховен имунитет и активите им по никакъв начин не могат да бъдат нито отнети, нито възбранени. Вярвам… Аз към този момент в никое човешко заричане: харти, конституции, закони, наставления, в морал и нравственос, нямам доверие. Оказа се, че без съд и развой могат да бъдат сложени под забрана, наподобява – по думите на неколцина глави на велики сили – могат даже да бъдат отнети активи и анулирани контракти единствено със среднощна глоба на властта. Цялото вчерашно мироздание беше толкоз

 

бързо, елементарно и радикално взривено,

 

беше толкоз крепко, колкото добре надут сапунен мехур. Е, към този момент сме в различен свят, за който толкоз малко знаем, че всеки ден носи откровения и (болезнени) открития. За другите не знам, само че банкерският поминък за последните седмици направи голям скок. За дни се появиха различни артикули и протоколи, които следи не оставят и от наказания не страдат. В същото време се връщаме най-малко век обратно, към античните златни правила за цялостни и действителни (физически, с вещна стойност) обезпечения, директен и непосреден надзор върху активите, в това число въоръжена защита или в положително скривалище като имането на Вълчан челник. Всички активи, които не дават отговор на най-древните правила на занаята, са

 

“стойност под риск ” (VAR)

 

Безрискови активи не съществуват. Институциите са тъкмо такава нереалност, както закона, от който черпят силата си. Думата на кафеджия хаваладар може да коства повече от застраховки, договори за хеджиране и банкови гаранции, в случай че ще издателите им да са с рейтинг не ААА, а пет пъти А. Лъжа е, че днешната нова (всъщност от дълго време отречена) действителност “избухна ”, “изневиделица ” и “изведнъж ”. Имаше задоволително предвестници, обаче за разколник или нечестивец бе считан всеки, който намерения (пази боже – да каже или напише), че самите основи на правото и фундаментите на международната финансова система се подриват от дискрецията, безгрижно делегирана на администрацията със закони като щатските PATRIOT, FATCA, Магнитски и локалните им копирки в целия свободен западен свят. Няма значение, че права се анулират с “добра ” цел: положителните “да причинят болежка ” на неприятните, да ги санкционират, да ги възпрат. Важното е, че въобще могат да бъдат анулирани. Значи няма такива права. Ако има мощ оттатък закона – в името на каквото и да било, значи законът е обезсилен, друга свръхсила (supremacy) има над него, заблуда е било сакралното “върховенство на закона ” (the supremacy of law). Впрочем заблуда е, че към този момент сме се сбогували с илюзиите. Не сме. И през днешния ден

 

болшинство са заблудените

 

и възрадваните от “санкциите от пъкъла ”. Умни и почтени хора повтарят (има ли дума “помилярдват ”?) самозаблудата на свещеник Ниймьолер (той изповяда: „ Когато нацистите прибраха комунистите, аз мълчах, тъй като нали не бях комунист… “). Светът е цялостен с хора, които са уверени, че всяко право може да бъде анулирано (или лимитирано, което е същото) в името на положителното и за “да спрем и накажем злото ”. Сигурен съм, че хора, четящи това, ще помислят, че на вятъра “оплаквам олигарсите ” и (сигурно от изгода?) “скърбя за руснаците ”. Не, и аз като преподобния Мартин Ниймьолер не съм руснак, нито олигарх. Но знам, както и всички финансисти на света, че в случай че въобще е допустимо - и търпимо да бъдат “изключени от системата ” или да бъдат отнети активи на някои банки, компании и хора “по лист ”, значи тези права и всички права могат да бъдат отнети от всекиго. И това е проблем, по-дълбок от всяка друга злополука в света на финансите. За жал може би, във финансите положително, зло, заслужено и прочие естетически категории няма. Има упражними права – или пък няма. От 8000 години всички финансови принадлежности, така наречен резултати, без значение дали са върху глинена плочка, папирус, хартия, по SWIFT, СПФС, CIPS, или кодирани в блокова верига (blockchain), стартират със свещената за банкерите клетва “с актуалното абсолютно и неотменимо се задължаваме ”. Но в случай че безусловното се окаже сложено под изискване или неотменимото може въпреки всичко да бъде анулирано, обезсилено, възбранено? Това е краят на банката, на банковата система, на цялата символна система на финансите (ефекти, скъпи бумаги, пари, договори, каквото се сетите) и връщане надалеч, надалеч обратно в хиперреалната стопанска система до бартера и покупко-продажби с traditio или mancipatio пред петима очевидци – всеки озъбен и “с меч обнажен във ръка ”. А по отношение на

 

днешната битка в света на финансите:

 

тя е единствено образец, илюстрация и тест. Надяваме се да е инцидентна борба, само че по-вероятно ще е следващ епизод от тихата международна икономическа война, която ще трае, до момента в който се наложат новият ред и баланс на силите. Първият потвърден извод: в конфликта (досега) се провалят всички участници. И санкциониращи, и пострадали демонстрират невисок разсъдък и непрофесионализъм, които не могат да заменят със самонадеяност, фукане, с жизнен дух и жива мощ. Едните – тъй като си подпалиха крепостите, с цел да изгори на съперника имането. Другите, тъй като са оставили толкоз лесни за лишаване активи и по този начин открити мъчителни позиции; неуките пеняжници на ИДИЛ и Боко Харам се оправят по-добре от страни с тълпи професори и именити шамани за министри, банкери и съветници. Третите, кибици на открития урок по стопански войни, неведоми, че личната ни равнища към този момент гори.

- - -

[1] Пол Самюелсън, “бащата на модерната стопанска система ”, е може би най-влиятелният икономист в края на ХХ век, лауреат на Нобелова премия за стопанска система за 1970 г.